Астрономи откриха най-голямата позната досега структура във Вселената - струпване на квазари, което е толкова голямо, че пътувайки със скоростта на светлината, би отнело близо 4 млрд. години, за да бъде прекосено, пише "Ройтерс".
Огромният мащаб оспорва и Космологичния принцип на Алберт Айнщайн, според който Вселената изглежда еднакво от всяка гледна точка, допълват учените.
Откритията на академиците от британския университет в централен Ланкашир са публикувани в журнала Monthly Notices на Кралското астрономическо общество и бяха оповестени чрез сайта на институцията в петък, 11 януари.
Квазари са считани за най-ярките обекти в космоса, излъчващи светлина от ядрата на галактиките от по-ранните дни на вселената. Светлината им се вижда на милиарди светлинни години разстояние.
"От 1982 г. e известно, че квазарите са склонни да се групират", пише общността на астрономите. Така те сформират структури с изненадващо големи размери, наричани големи групи квазари (на англ. large quasar groups - LQGs).
Тази новооткрита група квазари има размери от 500 мегапарсека, като един мегапарсек се равнява на 3.3 милиона светлинни години.
Въпросният обект е продълговат, твърдят астрономите, като най-голямата му отсечка е с дължина 1200 мегапарсека.
Това разстояние е 1600 пъти по-голямо от разстоянието между галактиката на Земята - Млечен път, до най-близката съседна галактика Андромеда.
"Макар да е трудно да проумеем размерите на тази голяма група квазари, почти със сигурност можем да кажем, че това е най-голямата структура в цялата Вселена", коментира в изявление Роджър Клоус, ръководител на изследователския екип. "Това е изключително вълнуващо - най-малкото, защото противоречи на нашето разбиране за мащаба на Вселената", допълва той.
Клоус казва още, че екипът ще продължи да изследва феномена с особен интерес към това, че той оспорва Космологичния принцип, който е широко признат от времето на Айнщайн, чийто трудове все още съставят базата на голяма част от модерната наука за космоса.