© Nasa
Рисунка, илюстрираща черната дупка с маса милиони - може би и милиарди - пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, заобиколена от привлечена от гравитацията й материя. От центъра изригват енергийни потоци, за които се смята, че са захранвани от въртенето на дупката. Дискът (тук е нарисуван в оранжево-червено) от материя излъчва мощни рентгенови потоци и благодарение на тях се измерва скоростта на въртенето му, както и тази на дупката в средата.
Дълбоко в сърцето на галактика NGC 1365 на 56 милиона светлинни години от нас има нещо изключително мощно. Това е не просто черна дупка, която всмуква всичко около себе си, но и се върти със скорост, почти равна на тази на светлината, съобщиха учени от Центъра по астрофизика "Харвард-Смитсониън".
Звездното чудовище, както побързаха да го нарекат медиите, се намира в съзвездието Фурна (Печка) и е първият случай, в който астрофизиците регистрират с каква скорост се въртят подобни обекти.
Черната дупка е с диаметър около 3 милиона километра. Огромният й "апетит" помага да се обясни и защо галактиката NGC 1365 е една от най-мащабните в познатата ни вселена - близо два пъти по-голяма от нашата.
© NASA/CXC/M.Weiss
Според най-масово разпространеното обяснение за съществуването на тези обекти те са свръхплътни останки от отдавна колабирали звезди. Гравитационното им поле е толкова силно, че дори фотоните не могат да се измъкнат от него и поради това на небосвода на това място цари пълен мрак. Липсата на светлина обаче е една от големите пречки в работата на астрономите и те прибягват до друг подход - опит за анализ на мощните импулси от рентгенови лъчи, излъчвани от сърцето на черната дупка.
Досега апаратурата позволяваше да се засичат относително слаби рентгенови потоци, но информацията от тях беше допълнително изкривявавана от газови облаци и различни обекти по пътя между черната дупка и Земята.
Сега учените са използвали данни от работещият от лятото на 2012г. американск орбитален телескоп NuSTAR и европейските спътници XMM-Newton, за да изчислят скоростта на въртене на тази дупка. "За пръв път някой успява точно да измери въртенето на суперогромна черна дупка. По принцип въртенето на черната дупка е вид памет, вид запис на историята на ялата галактика", коментира Гидо Ризалити, ръководител на екипа.
Колегите му твърдят, че периферията на NGC 1365 се върти със скорост, равна на 84% от тази на светлината - необичайно висока, защото галактиките обикновено се въртят доста по-бавно.
© NASA/CXC/M.Weiss Илюстрация на NASA показва как е направено измерването на скоростта на въртене на черната дупка.
Как черната дупка в сърцето й е достигнала още по-висока скорост? Принципът е същият като при пируета на състезател по фигурно пързаляне - когато прибере крайниците към тялото си, оборотите стават много повече. Съществува пряка връзка между размера и скоростта на въртене - ако се увеличи размера, намалява скоростта; ако намалее размера, увеличава се скоростта.
Тази черна дупка е невероятно голяма, но и тя е невероятно плътна, а понеже всмуква материята под определен ъгъл, това непрекъснато увеличава скоростта й. Въпросът е, че учените не знаеха дали поглъщането на материя е процес или инцидент. Данните за дупката в NGC 1365 сочат, че това е станало или при един конкретен случай, или в серия от големи поглъщания, а не е равномерно продължаващ процес.
Кристъфър Рейнълдс от Университета на щата Мериленд обясняв в статия в Nature, че разбирането за това как еволюира една черна дупка, помага да се разбере и как нараства галаката й. "Енергията, изхвърляне от растяща суперогромна черна дупка може да бъде толкова мощна, че да прекъсне нормалното нарастване на галактиката, в която се намира. При крайни случаи тя дори може да прекрати растежа на галактиката."
По думите му обаче това е само предположение, което се нуждае от още измервания, за да получи някаква по-сериозна аргументация.
Виж видео 
