Георги Латев, астроном: Земята има втори спътник, освен Луната

Георги Латев

© Юлия Лазарова

Георги Латев

Георги Латев е докторант към Института по астрономия на Българската академия на науките (БАН). Член е на Астрономическа асоциация - София. Първият допир с астрономията бил в  4. клас в часовете по физика. Малко по-късно получава от семейството си като подарък телескоп. На първото събиране на махалата за наблюдение на небето съседка възкликнала към друга: "Василке, ела да видиш, месечината има дупки", спомня си през смях сега Георги. Сега той превръща детската си страст в професия. Завършил е бакалавърската и магистърската степен на висшето си образование във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". В момента работи по сръбски проект за двойни системи - звезди, или просто казано - за черните дупки. "Дневник" го потърси, за да разкаже повече за случващото се на небето през тази година.


Неотдавна наблюдавахме танца на планетите. Поясни астрономическите явления, които досега се случиха от началото на годината?
- По време на танца на планетите близо бяха най-ярките планети на небето Венера и Юпитер в близост до Луната. При своя видим ход на небето те са доближиха една до друга. Това поражда удивление и когато човек не знае какво се случва, може да си помисли, че идват някакви нашественици. Така се случи през 1998 г., когато Венера и Юпитер бяха още по-близо и тогава си спомням, че телефонът на колегите от варненската обсерватория наистина бил прегрял. Хората се обаждали да питат какво всъщност се наблюдава.


През март тази година отново планетите бяха близо. Тогава бях в Амстердам. На фона на архитектурата в града явлението беше възхитително, дори за нас, астрономите, които сме свикнали. В момента двете планети вече се раздалечават. Такова явление ще има пак през 2014 г., като тогава планетите ще бъдат още по-близо.




От 27 април до края на месеца ще могат да бъдат наблюдавани четири планети през 20-30 градуса от Източния до Западния хоризонт. Венера ще е малко над хоризонта, Юпитер ще залязва, на небето ще свети и Марс, който е в съзвездие Лъв, а на източния хоризонт изгрява Сатурн. Това са най-ярките планети, които могат да бъдат наблюдавани с просто око. Рано сутрин пък ще се вижда и Меркурий.


Танцът на планетите през март тази година

© Associated Press

Танцът на планетите през март тази година


Колко често се случва толкова много планети да са едновременно на небето?
- Доста рядко се случва. Планетите се движат с различни скорости по небето. Всяка една от тях се придвижва  определени градуси. Понякога се случва планетите да се виждат наобратно. Затова думата планета в превод от гръцки означава блуждаещ. Те се движат на фона на съзвездията и променят своите положения по небето - като скитници. Понякога обръщат своя ход на движение и се приближават една към друга, понякога се раздалечават доста.


Случва се да се съберат и на едно място. Така беше и на 6 май 2000 г. На Западния хоризонт бяха Сатурн, Марс, Венера, Меркурий и Луната, а Юпитер беше малко встрани. Това беше парад на планетите, защото бяха се събрали в една част на небето.


Има ли нещо необичайно при такава подредба?
- Не. Това не бива да плаши хората. Не трябва да се вярва на твърденията, че при събиране на планетите заедно, те ще изсмучат атмосферата на Земята. Физиката е доказала, че ако тези планети се наредят на една линия, ефектът им ще бъде много малък. Човекът дори няма да го усети.


Какво предстои на небето през оставащата част от годината?
- Предстои едно събитие, което рядко се случва. Венера ще мине по диска на Слънцето, погледнато от Земята. Ако човек си сложи една най-обикновена маска на електрожен или опуши някакво стъкло, ще види Венера като точица на фона на Слънцето. Това явление се нарича пасаж.


То ще се случи на 6 юни, като предишното беше преди 8 години. Следващият пък обаче ще е чак през 2117 г. Определя се като рядко събитие, защото не се случва през равноделни интервали - веднъж през 8 години, после 120 години, пак 8, а накрая - 115. Първото наблюдение на явлението с телескопи се е провело през 1876 г.


А други явления?
- Ще има четири затъмнения. Само едно от тях, което е в края на годината, ще може да се наблюдава. Но то няма да е толкова атрактивно. На 28 ноември ще има лунно затъмнение от сянката на Земята. Луната обаче ще влезе само в полусянката на Земята и ще се затъмни леко. С просто око няма да се вижда, но може да се наблюдава с телескоп.


Помните, че в България последното пълно слънчево затъмнение беше през лятото на 1999 г.  Същото явление ще се повтори през 2017 г., но на друго място. В България следващото пълно затъмнение ще е през 2132 г.


Има теории и за приближаването, и за отдалечаването на Луната от Земята. Има ли истина в тях от научна гледна точка?
- Има теория, че Луната се приближава. Всъщност всяка година разстоянието между Земята и Луната обаче се увеличава с един сантиметър. Това действие обаче не е еднопосочно, т.е. Луната никога няма да ни напусне. След доста голям период от време, който изисква изчисление, ще започне обратен ход. С отдалечаването дискът на Луната ще става по-малък и така при няма да може да закрива изцяло Слънцето при затъмнения. Така няма да се наблюдават пълни слъчеви затъмнения, но лунните затъмнения няма как да се повлияят.


Лунно затъмнение

© Живко Ангелов

Лунно затъмнение


Малко известен факт е, че през 2010 г. се откри втори спътник на Земята. Казва се 2010TK7. Той обикаля близо до една от лагранжови точки на системата Земя-Луна. На 60 градуса пред Земята има такава точка, където в момента е това тяло.


Този спътник не е много голям. Движи се в много интересна траектория. Не обикаля около Земята, а се е установил в една точка и почти не мърда. Трудно се наблюдава дори с телескоп, защото е близо до Слънцето. Много пъти съм се опитвал. Той още се нарича първият троянец на Земята.


Името идва от откритите на Юпитер астероиди, които са сходни - на 60 градуса преди и след планетата. Едните се казват троянци, а другите гърци. 2010TK7 съответства на троянците, а Луната е гръцка.


Какви метеоритни потоци ще могат да се видят от България през следващите месеци?
- Както всяка година през месец август се очаква потокът от персеиди, който е изключително активен. На 14-15 декември ще преминат джеминидите. Те са още по-активен поток - 110 метеора на час. Изключително атрактивни са леонидите, които ще се преминат през ноември. Потокът е съставен от бързи метеори със синкавозелен цвят. Той е най-бързият поток. Естествено трябват условия, за да се наблюдават - ясно време и колкото се може по-голяма тъмнина.


Не трябва да се плашим от падащите частици. Всеки ден на планетата пада метеоритно вещество с обща маса 1 тон. Това са малки частици, рядко падат по-големи, но не са опасни.


Частично слънчево затъмнение

© Красимир Юскеселиев

Частично слънчево затъмнение


Къде в България има подходящи условия да се наблюдават тези явления?
- Голяма част от явленията не изискват специални условия. Пасажът на Венера може да се наблюдава на морето - на 6 юни, сутринта в 5.50 ч. Слънцето ще се види с една черна точица, която е Венера, и с течение на времето тя ще напусне диска. За метеорните потоци не е необходим нито телескоп, нито бинокъл. Просто едно достатъчно сухо място, спален чувал и намалено до минимум осветление. Слънчевите и лунните затъмнения също.


При преминаването на някакво тяло - комета, планета... могат да се наблюдават в детайли с телескопи. Регулярно Астрономическа асоциация - София провежда безплатни наблюдения за жителите и гостите на столицата. Има традиция до НДК всеки понеделник след залез слънце да се провеждат демонстрационни наблюдения изцяло безвъзмездно. Хората се учудват и се наложи да сложим табела, че не се плаща. Небето трябва да е достъпно за всеки. Стига само луната да се погледне, особено този, който не я е поглеждал през телескоп. Усилието, което трябва да се положи, е просто да си вдигнеш главата към небето.


В парка към Софийския университет "Св. Климент Охридски" също има дни на отворените врати. Там може да се види и най-старият телескоп в България, който вече е реставриран. Има демонстрации и лекции. Друго място е националната обсерватория в Рожен, където със заявка може да се остава за вечерни наблюдения.


Подходящи места са и селата, които са изключително ценни. В тях осветлението се гаси в полунощ или изобщо няма и после става наистина тъмно. Тогава небето грее с цялата си възхитителност.


Какво е да си докторант по астрономия към БАН?
- БАН беше дискрeдитирана през последните години. Бюджетът за нищо не стига. Оскъдно е, заради икономическата ситуация. Опитваме се да се съобразяваме. Не можем много да изискваме. Всеки здравомислещ човек съзнава каква е ситуацията в момента. Като докторант се радвам, че имам прекрасни преподаватели и колеги, които са изключително подготвени в областта. Малка колегия сме - около 50 човека, което включва всички. Институтът ни се опитва да лавира чрез проекти. Затова се включваме се в доста.


Всичко, което трябва да знаете за: