© NASA
Сравнение между Земята и планетата 55 Cancri e.
Астрономи смятат, че откритата през 2004 г. планета, два пъти по-голяма от Земята, е съставена основно от огромен диамант. Тя обикаля около звезда, сходна на нашата, и е толкова ярко осветена, че се вижда и с невъоръжено око, съобщи Reuters.
Планетата, известна като 55 Cancri e, обикаля около слънцето си на 40 светлинни години от нас в съзвездието Рак. Тя се движи толкова бързо, че годината там е равна на едва 18 земни часа, допълва агенцията.
Анализираното от американско-френски екип небесно тяло е много по-плътно от Земята - масата му е 8 пъти по-голяма. Планетата е и невероятно гореща, като на повърхността температурите надхвърлят 1648 градуса по Целзий.
"Повърхността й вероятно е от графитно и диамантено покритие", казва Нику Мадусудан от университета в Йейл. Колегата му Оливие Мусис от института по астрофизика и планетология в Тулуза, изчислява, че поне една трета от масата на планетата, т.е. маса три пъти колкото земната, ней-вероятно представлява диамант.
Откритието ще бъде представено в публикация в списание Astrophysical Journal Letters.
Диамантени планети са били засичани и преди, но за пръв път е откривана такава да обикаля подобна на нашето Слънце звезда и е изучавана толкова подробно. "Надзърнахме в един скалист свят с фундаментално различна химия от тази на Земята", казва Мадусудан, и допълва, че откриването на богати на въглерод планети означава, че вече не може да се очаква скалисти небесни тела да имат сходни на земната химическа структура, вътрешност, атмосфера и биология.
Любопитно е, че твърденията на екипа е разминават с тези отпреди година на колегите им, използващи телескопа "Спицър" (Spitzer Space Telescope) на NASA. Според тях новите данни за 55 Cancri e сочат, че тази екзопланета е с изненадващо ниска плътност и че около 20% от масата й трябва да са различни елементи и съединения, включително вода. При толкова голяма близост със звездата си (около 26 пъти по-близо, отколкото е Меркурий до Слънцето) те би трябвало да съществуват в т.нар. суперкритично състояние, т.е. между течно и газообразно. Иначе казано, ако планетата има твърда повърхност и вода на нея, то би трябвало тя непрекъснато да кипи.
