Гравитационна карта на Луната изненада учените

Гравитационната карта на Луната разкри, че под повърхността тя е осеяна с белези от сблъсъци в ранната част от историята си.

Учени от САЩ създадоха най-подробното изображение на вътрешността на Луната и състава на повърхността й, благодарение на което стигнаха до заключение, че земният спътник е преживял в ранните си години доста по-бурна еволюция, отколкото се смяташе.

Докато на Земята движещите се тектонични плочи и променящата се мантия са заличили всякакви свидетелства за "детството" на планетата, то Луната е останала общо взето непроменена за 4.5 милиарда години история на Слънчевата система. Скалите, кратерите и съставът са записали случващото се по времето, когато са се формирали планетите. Надзърването във вътрешността на Луната би дало на учените и информация как се е оформила Земята.

За целта са използвани данни от два апарата на американската космическа агенция NASA, кръстени Ebb и Flow. Те са част от мисията Grail (съкращение от Gravity Recovery and Interior Laboratory), измерваща промените в гравитационното поле. Събраната информация показва, че в началото Луната е била яростно бомбардирана от астероиди и други останки от зората на Слънчевата система.

"Известно е, че планетите са били яростно удряни, но никой не си представяше, че Луната ще е буквално "пребита". Това наистина е голяма изненада и ще накара доста хора да се замислят за това какво представлява планетарната еволюция", коментира Мария Цубер, геофизик от MIT. По повод публикуваните в сряда в списание Science карти тя допълва: "Когато ги видяхме, останахме без думи.

Ebb и Flow бяха изстреляни от Кейп Канаверал през септември 2011г. и влязоха в лунна орбита в края на годината. Измерването на гравитационното поле започна през лятото на 2012г.

Данните показват, че кората на Луната е дебела между 34 и 43 километра, което е с 10-20 км по-малко от смятаното досега. На дъното на някои от големите кратери тя почти не съществува. Сблъсъци с комети и астероиди в ранната история на Луната вероятно са откъсвали цели парчета от мантията й. Близо 98% от лунната кора е фрагментирана и ситно натрошена.

Уредите на Ebb и Flow, движещи се на 55 км височина и в тандем с 200 км разстояние един от друг, са способни да засекат елементи с размери около 13 км - това е резолюция около 5 пъти по-висока от всички предишни мисии.

Гравитационните измервания на повърхността са възпроизвели върху картите познати елементи като ридове, кратери и планини. Но данните за това какво се крие под видимата част показаха нещо ново - дълги, плътни скални стени, правикато стрели и проточващи се до 500 километра.

На Земята ерозията оголва ранни формирования на магмата, докато на Луната те са останали под повърхността й. Вдясно е Шип рок в щата Ню Мексико. На Луната тези формирования (синята чертичка на кълбото вляво горе) са 50 пъти по-дълги и 1000 пъти по-широки.

"При анализа на тези аномалии установихме, че те разкриват присъствието на гигантски диги, пердставляващи отдавна втвърдили се изпълнени с магма пукнатини под повърхността. Това са едни от най-древните структури на Луната", казва Джеф Андрюс Хана от Colorado School of Mines и един от авторите на публикацията в Science.

Двойката сателити ще продължат работата си още няколко седмици. Те вече са се снижили на 22 км височина и скоро ще слязат на 11 км, след коато ще се изчерпи горивото им и ще се разбият на лунната повърхност.